Росица Караджова
През годините съм се научила да не събирам отрицателни емоции, а да се усмихвам и да гледам позитивно напред. Винаги съм казвала - човек или иска да бъде щастлив, или иска да бъде нещастен. Аз предпочитам първото. Родена съм в един черно-бял свят и от малка се научих да допълвам сама с много борба и труд цветовете в моя живот, така че ще продължа да обогатявам палитрата, докато завърша дъгата. А нали знаете, който мине под дъгата носи щастието със себе си и в себе си. Изпълнена съм с надежди и амбиции, има светлина пред мен и ще следвам пътя си стъпка по стъпка. Но най-важното за мен е обществото и чуващите хора да разберат, че нас “глухите” ни има, че съществуваме, че сме сред вас. Понякога ми е много трудно, на мен самата, както и на всички глухи хора. За нас е важно да знаем, че вие мислите за нас, че ни приемате във вашия свят.
-
Филмът Армаган - Долината на Смъртта
КАМПАНИЯ за създаване на филм Армаган-долината на смъртта
повече информация
- Този потребител не е подпомагал проекти.
- Този потребител не е публикувал коментари.
-
Информация за профилаСъмишленик от :02 декември,2013Професия :СтудентГрад :ХасковоДържава :БългарияУебсайт :Интереси :Глухотата не е в ушите, тя е в ума. Имаше филм, в който незрящо момиче питаше приятеля си... „Какъв е цветът на вятъра? „Невероятно, нали? Аз пък винаги се пита , какъв е звукът на музиката? Никакви пари и милиони на този свят не могат да ме направят чуваща и да ме излекуват, но това не ми пречи да се боря за мечтите си. Ще бъда силна! Ако само един човек научи нещо хубаво от мен или извади поука от книгите и филмите ми, това ще бъде достатъчна награда за мен. Моите мечти не са свързани със спирането на глобалното затопляне, не са свързани със здравеопазването или световния мир, но това са си моите мечти. И аз като всяко друго живо същество имам право да се боря за тях. Важен е пътят, по който ще вървя. Мисля, че досега вървя достойно.Умения :Нито един от нас не е напълно зрящ или чуващ. В това се състои нашата уникалност, в собствената ни непълнота и несъвършенство, които непрестанно ни тласкат напред. Слепотата или глухотата, физически или духовни, винаги са били и ще бъдат едновременно наше наказание и наш дар. Ние избираме доколко да наказваме себе си, допускайки страданието да ни погълне. Все пак не трябва да забравяме, че най-големият дар винаги е този, който човек сам дава на себе си. Светът ще стане по–добър, ако се усмихваме и правим красиви неща за околните. И понеже вярата е едно от неизменните оръжия на хората, искрено вярвам, че един ден всички заедно ще го направим, ще вярваме и ще променим света. Ще видите!
-
Социални профили
-
Сума На Подкрепата
Дадена на други проекти
€ 0.00Получена по свои проекти
€ 30.00
